Архив за етикет: лични

И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен

Чувствам се като нов човек. Днес точно преди дузпите между Уругвай и Гана (посред нощ) го изпиках камъка. Няма начин да не се похваля с рожбата на моите бъбреци:

Камък

„Родилните мъки“ продължиха 10 дни. Минерална вода (много литри), чай, топла вода, бира, болкоуспокояващи (с шепи), болници, доктори (без медицински сестри) и много много болка. Резултатът – 6 мм камък, още 10 дни на антибиотици и 30 дни на хапчета.

Лошата новина – май ще има още инертен материал.

Добрата новина – това копеленце, дето съм го снимал по горе ще го водя на изследване и поне теоритично мога да се погрижа да си остане единстсвено.

Ще слушам Контрол, ще се наслаждавам на прекрасния ден и ще крещя:

И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен

Pretty Fly (For A White Guy) – The Offspring

Ученическите години определено бяха много щури и всеки път като чуя Pretty Fly (For A White Guy) – The Offspring за сещам за сладки спомени с безчет луди геройства:

Give it to me baby, uh huh, uh huh
Give it to me baby, uh huh, uh huh
Give it to me baby, uh huh, uh huh
And all the girlies say I’m pretty fly for a white guy

2 месеца по-късно

На фокус

На фокус

Около 2 месеца след дългата работна пауза, Спанак се завръща на сцената на вашия компютър на вашето работно място. Благодаря на всички фенове и най-вече на фенките, които все още успяват да намерят нещо интересно на този сайт.

През последните два месеца не скучах, напротив получих алергия от мазане с вазелин, но успях да свърша доста работа:

  • участвах в голямото европчанско пътуване – 1 седмица с автомобил из Италия, Швейцария, Словения и други страни в околноста;
  • написах си дипломната работа и най-важното – успешно я защитих. Остана да си получа тъпията;
  • включих се в ново поприще като преподавател в университет;
  • подготвях щанд и участвах в Пловдивския панаир – дълга и весела история. Няма да става дума за нея в блога;
  • сменях прозорци вкъщи и се вживявах като Пепеляшка с парцал в ръка след майстори-мърлячи.

Е можеше и по-добре, а пък и доста певече. Животът продължава, и с него спанака. Работа още има, ама ми писна…

За в бъдеще се заричам:

  • от време на време да пишем в спанака (bookmarks toolbar-a ми се задръсти от страхотни неща, които са за споделяне). Както до сега се съмнявам се да намирате редовно нов пост всеки ден, но за сметка на това ще се концентрирам да е качествено съдържанието;
  • по-често да намирам време и за спанак twitter-а – е там ще изливам простотията от душата си. Особено напоследък много боза ми се събира в офиса…
  • да вкарам награди за верните читатели – умувам над този въпрос, имам 1000 каски и 400 чифта шапка, шал и ръкавици за раздаване. Отворен съм за предлажения. Пишете.

Ще се опитам да ви запълня баналните работни дни с нещо позитивно и весело. И както се казва „И нека спанака никога да не ви пуска!“.

Източник на снимката: superbomba