Skip to content

Музей на социализма, рожденници и други понеделнишки спаначени истории

2011 септември 19

Само след няколко часа в офиса се очерта тежко начало на кратката работна седмица. Трима колеги от офиса рожденици (да си живи и здрави), подготвили една софра, торти, шампанско… Емоциите бяха пълни, големи наздравици голяма плюскене, …Тежкото започна, след като свърши яденето (което беше в повечко) и пиенето, което за щастие на шефа се оказа в минимални количества (или както се казва само да се чукнем за наздравица). Някои колеги си биха камшиците, други като мен останаха…Без копане няма успех в този живот.

А денят беше стартирал толкова весело, като Юсеин Болт след фалстарт. Нема удържане в положителни светлина. Зад офиса откриха музея на социализма. : Засукани представителки на ансамбъл „Филип Кутев“ разкършиха снаги и тропнаха хорце. След като се появиха офице гостите от МС и гласови заложби демонстрираха. Разбира се, че Бойко беше първа писта и преряза лентата заедно с Цвъцвъ (а.к.а. Цецо Вифа). Вежди-то пет пъти повтори, че има страхотно написана реч, но няма да я прочете, защото е най-важно да се отбележи, че има пътища, по които хората да стигат до музеите. Подозирам, че все още не може да чете на български… Защо ли тези паметни моменти винаги липсват от репортажите по медиите?!

Та това се случи преди да се пийнем пенливото винце и преядем, като че ни предстои седем дневна екскурзия до Сомалия. После един час бях в полуживо – полусънено състояние. Почти като зомби… Трудно се излиза от спанак състоянието, но днес трябва да се копа. Ето ви няколко предложения за съживяване:

  • едно видео, от което ще ви се дореве:
  • едно видео, от което ще ви се вдигне адреналина:
  • малко ученическа носталгия с House of Pain:

А е едва 3 часа, понеделник.

Сподели във Facebook

Сходни постове:

No comments yet

Leave a Reply

Note: You can use basic XHTML in your comments. Your email address will never be published.

Subscribe to this comment feed via RSS